НАДАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Давам, поднасям някому дар, подарък; дарявам. Невястата излезе и надари деверите и роднините. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. Доведе си едно хубаво момиче, чернооко, то надари всичките, а на конете завърза по един дълъг пешкир. Н. Нинов, ЕШО, 100. // Давам някому нещо в знак на благодарност или като отплата; възнаграждавам, дарявам. Той го приел благосклонно, щедро го надарил. Н. Михайловски, РВИ (превод), 119. И народът благодарен / сбрал товари цели злато, / за да надари богато / това момче тъй сърцато. Елин Пелин, ПБ, 126. С жътва богата, със спор изобилие / бог ще труда надари. Ив. Вазов, Съч. III, 172. ● Обр. Не оставяше никой да замине из пътя,.., докато му не прикачеше някой верен епитет, докато го не надареше с някоя ехидна забележка. Ив. Вазов, Съч. VI, 163.

2. Прен. За природата (съдбата, Бог) — правя някой или нещо да има, да притежава някакво качество, свойство, способност, дарба; дарявам. Природата го беше надарила и със силен глас. Й. Йовков, ПК, 58. Не бе го надарила природата с оня божествен огън, който са изискваше тогава от проповедниците на свободата. З. Стоянов, ЗБВ I, 395. Алкивиад бил богат и знатен; природата щедро го надарила с красота и с бляскави умствени способности. Н. Михайловски, РВИ (превод), 142. Съдбата него двойно надари: ума му взе и даде му пари. Хр. Смирненски, Съч. II, 103. надарявам се, надаря се страд. и възвр. Титлата "преизящний", с която се надаряваха .. българските царе, никога не бе се прилепала тъй достойно, както на тоя величествен мъж. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 112. — Юнак! Герой! Ти спаси честта на полка ми... — И без да се бави, свали ордена от гърдите си и като го окачи на неговите, прегърна го и го целуна с такова чувство на възхищение и признателност, с каквито се надарява само истинският герой. Ив. Мартинов, БК, 32. По-добре би било да ся надаряваше от всичко най-напреж самостойний труд .. и послушността. Й. Груев, СП (превод), 286.