НАДБАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДБА̀ВЯМ, -яш, несв.; надба̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Добавям, прибавям, притурям. Всичките тия неща срещат ся толкоз често, дето стига да издигне человек очите си, за да са посочат насреща му; никой не ще каже, че аз надбавям. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 76-77. Той каза всичко, та нямало вече какво да надбавя. Л. Андрейчин и др., БТР, 1973, 488. надбавям се, надбавя се страд.