НАДБОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДБО̀РВАМ, -аш, несв.; надбо̀ря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Надвивам, побеждавам в борба; преборвам. Ти вече не си само пехливан, който надборва най-яки‑

те друговерци,.., а таен поборник от съзаклятието. Г. Манов, КД, 121. Дор три моми самодиви, / и трите ся чудом чудят: / как не могат да надборят / овчар Станя, личен юнак. Нар. пес., ДЗ, 1867, бр. 2, 8. надборвам се, надборя се страд. Няма да е лесно да се надбори със сила такъв великан.

НАДБО̀РВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Меря силите си, състезавам се в борба. Сяда [Марко] да се надпива с турците, надпива ги, става да се надборва, надборва ги — натръшква ги като снопи. Д. Яръмов, БП, 33.