НАДБЪБРЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДБЪ̀БРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Анат. 1. Обикн. в съчет.: Надбъбречна жлеза. Жлеза с вътрешна секреция, разположена върху горната част на бъбрека; надбъбрек. Върху горния край на бъбреците са разположени надбъбречните жлези. Анат. VIII кл, 116. Запас от този витамин се намира в жлезите с вътрешна секреция, особено в кората на надбъбречните жлези. Б. Койчев, Б, 37.

2. Който се отнася до, който е свързан с тази жлеза, с надбъбреците. Според някои наблюдения за гликогенията особено значение имат хормоните от надбъбречната кора. Б. Кърджиев, ОПА, 100. Чифтни клонове [на коремната аорта] са: надбъбречните, бъбречните и семенниковите артерии. Ал. Гюровски, АЧ, 294. Надбъбречен тумор.