НАДБЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДБЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; надбъ̀рзам, -аш, св., прех. Диал. Надпреварвам. Пофалил се фален юнак, / .. / че си има добра коня, / добра коня виронога, / .. / че надбързва ясно слънце. Нар. пес., СбВСтТ, 27. надбързвам се, надбързам се страд.

НАДБЪ̀РЗВАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Разг. Надпреварвам се. Хората се надбързват в проучване особеностите на своите краища. ВН, 1960, бр. 2659, 4. И когато ний изобразяваме [на сцената] безпорядък, и тук ний сме длъжни да съблюдаваме порядък, и когато бързо изброяваме, не трябва да се надбързваме. К, 1926, бр. 78, 2.