НАДБЯГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДБЯ̀ГВАМ, -аш, несв.; надбя̀гам, ‑аш, св., прех. Изпреварвам, надминавам, побеждавам някого или нещо в, по бягане; надгонвам, надтичвам. Беше по-издръжлив от мене, никой не можеше да го надбяга. Ст. Дичев, ЗС II, 376. — Аз и много силно тичам — рече Сирма със свенлива гордост. — Веднъж се надтичвахме с чичо Марин в ливадата .. и го надбягах. Д. Ангелов, ЖС, 426. Да беше това колело в ръчичките на някой добър бегач като мене — ехе-е, да дойдеше някой да ме надбягва. П. Славински, МСК, 24. надбягвам се, надбягам се страд. Мене ме хваща яд, когато вървя наравно с

времето. Драго ми е, когато го надбягвам. — Никога времето не може да се надбяга. Д. Кисьов, Щ, 517.

НАДБЯ̀ГВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, меря сили с някого или нещо във, по бягане; надгонвам се, надтичвам се. Настроението ни бе отвратително. Но Атанас не ни остави дълго да умуваме. — Хайде, момичета, да се надбягваме. М. Гръбчева, ВИН, 59. Овчарчето разговаряло с птичките, надбягвало се със сърнетата и играело на гоненица със зайчетата. А. Каралийчев, ТР, 198. В най-горната част на купола [на гробницата] виждаме три колесници, които се надбягват. Ст. Михайлов, БС, 259.