НАДБЯ̀ГВАНЕ

НАДБЯ̀ГВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Отгл. същ. от надбягвам и от надбягвам се; надгонване, надтичване. Хукнах подире ти. Цяло надбягване се разигра. Ти се оставяше да те настигна. Бл. Димитрова, От, 105. Машинистът се подигна на пръсти и даде ухо. В безумното надбягване на колелата и лостовете .. не се чуваше нищо. П. Михайлов, ПЗ, 66.

2. Състезание по бягане, конна езда, каране на автомобил, велосипед и др. Седмиците преди Коледа са известни и с конните надбягвания — най-масовото спортно зрелище в Австралия. П. Вежинов, ДМ, 79. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягванията с коне. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Покойникът бил един от основателите на колоездачното движение у нас и .. дори получил първа награда в някакво надбягване. Св. Минков, Избр. пр, 467-468. ● Обр. Знаеха, че всички останали [търговци] щяха да се разяждат помежду си и в надбягването за спасяване от кризата щяха да бъдат безмилостни едни към други. П. Спасов, ХлХ, 26.

Списък на думите по буква