НАДВАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВА̀РВАМ, -аш, несв.; надва̀ря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам, надварям (Н. Геров, РБЯ); надварквам, надваркувам, надварювам, надскорявам, надбързвам. надварвам се, надваря се страд.

НАДВА̀РВАМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се; надварям се, надварквам се, надваркувам се, надварювам се, надскорявам се, надбързвам се. — Добрена ще изпере ризата, дядо, а ти ако искаш да отвяваш, ела да се надварваме. — Ща, ами! Де мога аз с млада сила да се надварвам. М. Смилова, ДСВ, 265.