НАДВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВА̀РЯМ, -яш, несв.; надва̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам; надварвам, надварквам, надваркувам, надварювам. По мегданя и двамата фукнаха. Скоро Стремски надвари предния пътник, без да се обърне да го погледне, и като ураган отиде до парахода. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 74. Те едни застигваха и отминуваха, други тях надваряха. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 14. Учителят ми беше иконописец и ваятел, скоро поех аз неговото изкуство и надварих учителя си. Е. Мутева, РБЦ (превод), 108. надварям се, надваря се страд.

НАДВА̀РЯМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се; надварвам се, надварквам се, надваркувам се, надварювам се. Кондо така се движеше из междуселските пътища, ка‑

то че се надваряше с някого. Яхнал дребен, но силен жребец, той летеше из пътищата. Д. Немиров, Б, 117. Няколко млади жени и момичета се зърнаха през върбите, засеяни надлъж по вадата. Те припкаха и се надваряха коя по-скоро да я стигне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 92. Като видяха Митко отново при тях, партизаните се зарадваха и се надваряха да разговарят с него и да се шегуват. М. Марчевски, МП, 124. Редовните войски се надваряха с башибозуците в зверствата. Г. Бенев, БК (превод), 55.