НАДВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ДВЀ нареч. Разг. 1. На две части; одве. Волът натежал, дървото се пребива надве баш на чвора и животното падна в огъня. Й. Радичков, СР, 135. Лавнаха псета далеко по двори, / тъмното небо се надве разтвори. П. П. Славейков, ЕП 1907, 29.

2. В съчет. с приведен, наведен, превит, свит и под. Силно, много (наведен, превит, свит); одве. Извлече се из дола и приведен надве, запълзя надолу по посока на избягалия кон. З. Сребров, Избр. разк., 29. Жени с измъчени лица, приведени надве от цедилниците с пеленачетата, ждрапаха боси. Й. Вълчев, СКН, 368.

◊ Моята <работа> е надве. Разг. Не съм сигурен дали ще извърша онова, което се очаква от мене. Надве-натри. Разг. Набързо и небрежно, как да е. Без приказки той се изхлузи из постелята, посбута я надве-натри и излезе да свари кафе. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 417. Тя се среса надве-натри и се затича след него по стълбите. Ст. Христозова, ДТСВ, 17. Надве съм. Разг. Двоумя се, колебая се.