НАДВЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЀЖДАМ, -аш, несв.; надведа̀, ‑ѐш, мин. св. надвѐдох, прич. мин. св. деят. надвѐл, св., прех. Диал. Надвесвам. надвеждам се, надведа се страд.

НАДВЀЖДАМ СЕ несв.; надведа̀ се св., непрех. Диал. Надвесвам се; надвисвам¹, нависвам1, надвисвам се. Зад каменната ограда, над която сме се надвели, наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу, в една кипеща пенлива маса. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Сенчица се надведе, гиди Левен Тодоро, / над бегови дворове. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 31. Видяло ѝ [еничерче] бяло лице, / Надведe са, цалуна я. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 47.