НАДВЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЀС м. 1. Спец. Част, площ, която се наддава, издава, надвесва над нещо друго. Надвес се нарича наддадената част от горните плоскости .. над корпуса .. на мебелите. М. Тодоров и др., ТМСС, 47. При стягането на дъгите [на бъчвите] често пъти отвътре се образуват неравности, наречени надвеси. В. Цветков и др., МТД, 110.

2. Диал. Навес, козирка. Щом първият човек се показа на стълбата, под малкия ламаринен надвес, немците откриха такъв ожесточен и непрекъснат .. огън, какъвто те [българските бойци] досега не бяха виждали. Ив. Мартинов, ДТ, 187-188