НАДВЕЧЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ДВЕЧЕР нареч. 1. Малко преди да настане вечер; привечер. Вълко пристигна в Къзъклисе надвечер. Слънцето не беше се скрило и из селото нямаше много хора. К. Петканов, П, 103. Той всеки ден надвечер, когато работилницата се затваряше, отиваше и вземаше Ян Бибиян, да се поразходят извън града. Елин Пелин, ЯБЛ, 26. Заранта каза, че ще му свърши работата след обед, а пък надвечер просто отсече — утре. А. Страшимиров, ЕД, 142. Тие са крили през целия ден в лозята и надвечер, като са стъмни, доведе ги при нас един пъдарин. З. Стоянов, ЗБВ I, 203.

2. Като същ. надвечер, -та̀, мн. няма, ж. Разг. Времето непосредствено преди вечерта; привечер. — Че къде е Русия! — почти извика Харалан. — Да не ми е през плета, че да се отбивам там всяка надвечер? А. Гуляшки, СВ, 287. Една надвечер на четвъртия ден откъм носа на кораба се поразхлади. Б. Трайков, ВО, 30. Ние всяка надвечер висяхме пред кафенето. Г. Белев, ПЕМ, 58.