НАДВЗЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЗЀТ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от надвзема като прил. Който е взет в повече, над необходимото, полагащото се, допустимото. Магазинерът .. се опитал да излъже гражданката.., като ѝ поискал повече пари. Вместо да поправи веднага грешката си .., продавачът се държал грубо и отказал да върне надвзетата сума. РД, 1950, бр. 305, 3.

2. Като същ. надвзетото ср. Нещо, което е взето в повече, над необходимото, полагащото се, допустимото. Имаше и някои преавансирани с пари и те не се явяваха да върнат надвзетото. Ст. Даскалов, СЛ, 439.

— Друга (разг.) форма: надзѐт.