НАДВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДВЍВАМ, -аш, несв.; надвѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. надвѝт, св. 1. Прех. и непрех. Побеждавам при борба, сражение, битка. — Щях да кажа на Момчила да излезем на открито поле, да се поборим.. Ако той ме надвие, главата нека ми отреже; ако аз надвия — неговата да взема. Ст. Загорчинов, ДП, 279. — Страх ли те е от Тоня? Нико дигна глава. — Не ме е страх — рече той. — Аз му надвивам. Г. Караславов, ОХ I, 462. Мина се нахвърли върху мъжа си и тъй като не можа да му надвие, неистово закряска. К. Петканов, МЗК, 228. — Не се плаши, сине. Иди го накарай да се поборите. Който надвие, той ще вземе блатото. Ран Босилек, Р, 120. Два лешника на един орех надвиват. Послов.
2. Прен. Прех. и непрех. Вземам връх, надмощие над някого или нещо, преодолявам съпротивата на някого, нещо; надделявам, надмогвам. Човек като не яде, болестта го надвива. Й. Йовков, ВАХ, 183. Бащинското чувство надви над възмутената му съвест. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 20. Така продължи няколко години и аз боледувах тежко, но надвих на болестта и се оправих. К. Георгиев, ВБ, 111.
3. Непрех. Диал. Успявам да постигна или да се справя с нещо, да преодолея нещо; смогвам. Всички в неговия род са работили мълчаливо и честно, с труд са надвивали за всичко, което другите са получавали с подлост и хитрини. П. Вежинов, ДБ, 157. // Успявам да задоволя нуждата от нещо, търсенето на нещо; смогвам, наваксвам. — Много се пързалят [децата] — рече чичо Сава, — моят хългъзник скъса досега два чифта цървули. Не мога да му надвия.. К. Калчев, ПИЖ, 109. надвивам се, надвия се I. Страд. от надвивам в 1 и 2 знач. — Як звяр, не се надвива лесно. Сума време се боричкали. Й. Йовков, АМГ, 89. Тя не знае колко трудно се осъществява животът, колко пречки трябва да се надвиват, за да се постигне най-малкият резултат. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 387-388. Промените винаги плашели човека и бил потребен кураж да се надвие уплахата. Д. Вълев, Ж, 65. II. Възвр. от надвивам във 2 знач. Не можеше той [Церски] сам да се надвие — колкото мразеше турците, сто пъти мразеше шпионите им. Д. Талев, И, 109. надвива се, надвие се безл. Да! С богатство лесно се надвива, всички врати са ти отворени. Л. Стоянов, Избр. съч. II, 355. — Труд, труд! Само в него е спасението! — Е, Божине, само с труд не се надвива. Г. Белев, ПЕМ, 123. Мъж с кола да внася, а жена с кола да изнася, пак не може да се надвие. Послов.
◊ Надвивам <си> / надвия <си> на масрафа (харча, разноските). Разг. Печеля, спечелвам достатъчно, за да посрещна нуждите, разноските си. С мъка надвиват на къщния масраф и малко тежичко изкарват поминувката. Т. Влайков, Съч. II, 283. — Това са хора, надвили си на харча. Всичко си направили: и апартаментите, и вилите, и автомобилите. Я. Антов, СбХС, 336.