НАДВИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЍГАМ, -аш, несв.; надвѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надвѝгнат, св., прех. Остар. и диал. Вдигам, въздигам, издигам, надигам. С напрегнат и умен труд чловек и себе си подвига, и отечеството си надвига. Й. Груев, КН 3 (превод), 4. Бик за развъда трябува да е ягк,..; да има предница ягка, врат дебел, гръбнак нито надвигнат, нито наведен, а прав. Лет, 1874, 270. надвигам се, надвигна се страд.

НАДВЍГАМ СЕ несв.; надвѝгна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Вдигам се, въздигам се, издигам се, надигам се.

2. Възгордявам се. Истинската мъдрост ся познава по това, че у когото я има, той

колкото повече знае, толкова по-малко ся надвига. Й. Груев, КН 3 (превод), 4.