НАДВИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДВЍСВАМ1, -аш, несв.; надвѝсна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Навеждам се, увисвам или вися, стоя издаден, прострян над нещо или над някого; надвесвам се, надвесвам, нависвам1. Край него тъмни ели, примесени със сребристи буки, стълпени в едно, надвисваха и препречваха пътя му. Ст. Дичев, ЗС I, 475. Сухото му лице се набръчка, веждите му надвиснаха мрачно над тъмните му очи. П. Стъпов, ГОВ, 168. ● Обр. В студеното антените звънтят. / Над тях небето е надвиснало. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 140.
2. За облак, мрак — простирам се ниско над земята, околността. За миг надвисват буреносни облаци. Б. Шивачев, ПЮА, 34.
3. Прен. За беда, опасност, заплаха, нещастие и под. — появявам се, намирам се в непосредствена близост до някого или нещо; нависвам1. Председателят на комитета остава незасегнат от първия удар, но заплахата надвисва над главата му с още по-голяма неумолимост. Ив. Унджиев, ВЛ, 315. Нямаше никакво съмнение, че над цялата страна е надвиснало голямо и тъмно бедствие. Й. Йовков, Разк. I, 123. — Ще ме довърши тази смърт — каза Недьо почти без глас. — Каква черна орисия е надвиснала над къщата ни. В. Геновска, СГ, 487. Още не бях се нарадвала на първата си победа във фабриката, когато над мен надвисна неочаквана опасност. М. Гръбчева, ВИН, 28.
НАДВЍСВАМ2, -аш, несв.; надвѝся, ‑иш, мин. св. -их и (рядко) надвѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надвѝснат, св., прех. Диал. Надвесвам (в 1 знач.); нависвам2. Вишни, круши, сливи и други овощия надвисваха над плетищата и над зидовете обременените си с плодове клонове. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 44. А още по-рядко са случва, щото някой от съседите му да го не повика на съд пред кадията за това, че тоя "нечестив човек" е надвисил своите стрехи над чуждите дворове. Л. Каравелов, Съч. II, 18. На вратнята действително стоеше една млада селянка под сянката на едно дворско дърво, надвиснало клони над пътя. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 77. Надвисих го над реката. Н. Геров, РБЯ III, 142. надвисвам се, надвися се и надвисна се страд.
НАДВЍСВАМ СЕ несв.; надвѝся се и (рядко) надвѝсна се св., непрех. Диал. Надвесвам се, надвисвам1. Дъбовите клони се надвисваха до самите глави на момците. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 51. Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се надвисва над водата. Й. Йовков, СЛ, 75. В неговите широки кръгли очи, над които се надвисваха като лозници гъсти вежди, имаше загадъчен, странен и чуден поглед. Елин Пелин, Съч. IV, 59. Тъмни, мрачни скали се надвисвали една над друга, а помежду им лежали дебели снежни преспи. Ст. Петров, П, 92. Снежните облаци се бяха надвисили още
по-ниско и в затихналия простор наоколо вече се премятаха снежинки. Д. Талев, ЖС, 33.