НАДГЛЕДВА̀Ч

НАДГЛЕДВА̀Ч м. Остар. Надзирател, надзорник; надгледник. Трябува да кажем правото: ако и да беше наказанието ни съвсем строго,.., от друга страна имахме рядкото преимъщество да намерим само добрина у сичките ни надгледвачи. Др. Цанков, ТМ (превод), 153-154. Само в някои рудници остаят да работат немските и валийските рудокопи, но и тие, като крайни демократи, не търпат над себе си никакви надгледваче. Знан. 1875, бр. 22-23, 355.

Списък на думите по буква