НАДДАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДДАВА̀Ч м. Остар. Човек, който участвува в наддаване, който наддава при търг, томбола и др. На другата сутрин трябваше да се състои търгът за суджуците. — Я, Михале, се качи в склада и свали суджуците! — заповяда приставът на разсилния пред насъбралите се наддавачи. Г. Белев, ПЕМ, 104. Къща, която струваше от 4000 л. нагоре, продадохте я за 550 лева и скрихте делото, та през нощта .. сте отворили канцеларията, за да подпише като последен наддавач. Пряп., 1903, бр. 77, 4.