НАДЕБЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЕБЕЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надебеля като прил. Който е станал по-дебел, който е увеличил дебелината си. Побледнялото му лице .. изглеждаше ка‑

то на смъртник. Надебеленият му език фъфлеше нещо неразбрано. Ем. Станев, ИК I и II, 439. Той разпали загасналата лула и се загледа в рибата. Тя лежеше върху сушата с надебелена глава. Й. Радичков, НД, 118. Дивият пащърнак има тънък и дълъг корен, а културният притежава скъсен и надебелен корен — понякога и закръглено надебелен в горния край. П. Даскалов и др., ТК, 72.