НАДЕБЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЕБЀЛО нареч. Рядко. 1. На дебел слой, пласт. Той все не успява да намести добре едни сгънати надебело бели навои. Й. Йовков, Разк. I, 24. // На дебелина, по отношение на дебелината. Само най-долните корени са покрити с малко пръсчица, до 5-6 сантиметра надебело. Лет. 1876, 74.

2. С дебел, нисък тон или глас; издебело. Той .. завъртя нагоре левия си мустак,.., изкашля се надебело и погледна госпожицата. Ал. Константинов, БГ, 30.