НАДЕБЕЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЕБЕЛЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от надебелявам1; задебеляване1. Противоп. изтъняване1, отъняване1, отслабване. Разправяха как по пистата на летището тичал млад мъж, предразположен към надебеляване. В. Пламенов, ПА, 62. Кожата на лицето ѝ се беше избистрила и посветляла,.. Само известно надебеляване в кръста разваляше фигурата ѝ. Ем. Манов, ДСР, 299-300. Образуването на кореноплода започва с надебеляване на подсемеделното стъбло. Бтн V и VI кл (превод), 107.
2. Надебелена част на нещо; надебеление, задебеление. Открито било, че по корените на бобовите растения се намират множество малки надебелявания — грудки. К,
1963, кн. 3, 10. Пшеничното стъбло е сламка. То е кухо. Отвън по него се намират малки надебелявания. Това са тъй наречените възли (коленца). Бтн V и VI кл (превод), 120.
НАДЕБЕЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от надебелявам2 и от надебелявам се; задебеляване2. Противоп. изтъняване2. Всеки чертеж предварително се начертава с тънки линии, след което те се надебеляват. Надебеляването на линиите трябва да се извършва така, че тънката линия да се намира по възможност точно по средата на дебелата линия. Маш. IХ кл, 33.