НАДЀЖДА

НАДЀЖДА ж. 1. Чувство на очакване, придружено с известна увереност, че нещо, обикн. желано, добро, хубаво съществува или ще стане, ще се осъществи. Противоп. отчаяние. Въпреки силните страдания и очевидността на неминуемата трагическа развязка на болестта му, пак хранеше надежда да живее. Ив. Вазов, Съч. ХII, 64. Руските сили бяха незначителни, но надеждите бяха поне да се удържи Загора. П. Р. Славейков, БП II, 15. Между войниците сноват най-фантастични слухове за характера на болестта. Името ѝ е страшно — и всеки изтръпва, с тайната надежда, че злото ще го отмине. Л. Стоянов, Х, 11. Семето беше заровено в земята и наедно с него никнеха надеждите за друго, може би още по-голямо плодородие. Й. Йовков, Ж 1945, 56. Надеждата крепи човека. Послов. На него се възлагаха големи надежди.Той не оправда надеждите ни.

2. Прен. Човек, от когото се очаква нещо добро или от когото се очакват с известна увереност бъдещи добри постижения, резултати. Надявам се дори, че мнозина от възрастните поети .. ще се събудят за нов живот..; че нашите млади надежди ще се утвърдят в литературата ни с нови стихотворения. Н. Лилиев, Съч. III, 9. Груда е една от надеждите на Острова на Блажените. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 39. Влазяте в салона и намирате там всичките млади надежди на България. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 55. Тя е надеждата на старите си родители.

Списък на думите по буква