НАДЕЖДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЀЖДИЦА ж. Умал. от надежда; надеждичка. Човек и в най-безнадеждните минути пак търси и намира сянка от надеждица в нещо. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 90. Дядо .. успокоява къщата, че всяка война има край. Пък и цялото селце започва да говори вече за този край. Това са нови думи, в тях блещука надеждица. Й. Радичков, ББ, 117. В тесни ледени камери, рухващи след миг, е затворена по една съдба:.. с беглата проблясваща надеждица за спасение. Бл. Димитрова, Лав., 97.