НАДЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЀКВАМ, -аш, несв.; надѐкам, -аш, св., прех. Диал. Нахоквам, наругавам, навиквам някого. — Откога, откога съм ти задумала, ама откак ви пущиха тая конска муха под опашката, вие мъжете дом не знаете... — Надека го сухата му и зла женица. Ст. Даскалов, БМ, 6. надеквам се, надекам се страд. и взаим.