НАДЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЀЯ СЕ, -ѐеш се, мин. св. надѐях се, несв., непрех. Остар. и диал. Надявам се; надеям се, надам се, назирам се. Въпросът е важен и ние са надеем, че няма да дотегнеме на читателите си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 181. Лъжи душата си с възвишени мечти, / надей се, вярувай, търпи и работи — / а сетне тук ела да си оплакваш дните. П. П. Славейков, КП ч. III, 96. Йовчарова майчица, Лазаре, / йовчарю са надее, / от кошари да дойде Лазаре. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 67. Надее са като кон на празна торба. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 283. Робу са надей, а гробу недей. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 100.