НАДЕЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЀЯМ СЕ, -яш се, несв., непрех. Остар. и диал. Надявам се; надея се, надам се, назирам се. Всички ние говориме много, обещаваме още повече, а работиме твърде малко, т. е. "не работиме и надеяме се". Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 155. Когато разгледаме самата книга, то са надеяме да напишеме рецензия. С, 1872, бр. 42, 336. — Заран ли да ти са надеяме? — го попитала тя, като тръгнал след коприщенина. — Не надеяйте ми се! — отвърнал той и заминал. Т. Влайков, Съч. II, 33. Чакай ма, либе Петкано! / Чакай ма до девет годин, / покарай лято десято, / тогиз да не ми са надеяш. Нар. пес., СбНУ ХIV, 56.