НАДЖАК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЖА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Остар. и диал. Секира, брадва. В навущата на Раиф свети острието на изто̀чен наджак. Ст. Сивриев, ЗСБ, 71. Ето ти беда — за кервани приказват, а то — потеря се е задала... — Колко са? — Много... Най-на‑

пред една чета на коне... с наджаци. Д. Рачев, СС, 44-45.

2. Диал. Овчарска тояга, гега (Н. Геров, РБЯ).

— Тур. nacak.