НАДЖЕВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЖЀВАМ, -аш, несв. (диал.); наджѐна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наджѐнат, св., прех. Наджънвам; надженвам, наджъвам. наджевам се, наджена се страд.

НАДЖЀВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Наджънвам се; надженвам се, наджъвам се. — "Овчарьо ле, козарьо, / я ела да се наджеваме." Нар. пес., СбВСт, 331. Обзаложи са невяста / със девер да са наджева / на тази нива голяма. Нар. пес., СбВСтТ, 742.