НАДЗИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЗЍРАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надзирам2 и от надзирам се; надзираване, надзирване. Седем години го влачеха от твърдел на твърдел под най-строго надзиране. С. Бобчев, СОИ (превод), 85. Той прокарал в народа .. предложение, с което са отнемало от ареопага надзирането за нравите на гражданите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 204.