НАДЗИРАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗИРА̀ТЕЛКА ж. Жена надзирател. Густа се разхождаше из двора като автомат. Виеше ѝ се свят, залиташе и не усещаше ударите на надзирателката. В. Геновска, ПЮФ, 125. За настоятелки и надзирателки на тия училища най-добре е да ся избират най-разумните и опитни жени. Лет., 1871, 170. Болнична надзирателка.