НАДЗИРА̀ТЕЛСТВО

НАДЗИРА̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Действие на надзирател, надзорник, упражняване на надзор; надзорничество, надзираване, надзор. Възпитателят можеше да се озове при групата и да види какво става, но знаеше от опит, че надзирателството се отразява зле на момчетата. Б. Болгар, Б, 368. Стадата пасат свободно, без надзирателство на овчере или на кучета. Знан., 1875, бр. 15, 235.

2. Само ед. Остар. Длъжност и звание на надзирател, надзорник; надзорничество (Л. Андрейчин и др., БТР).

3. Остар. Книж. Колектив от надзиратели, орган за осъществяване на надзор, обикн. в училище. За да могат училищата ни да отиват добре, потребни са следующите четири главни условия: 1. Достойни и родолюбиви училищни надзирателства. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 42-43. Общините, па и училищните наши надзирателства трябва да са съставени и от стари, и от млади. Лет., 1874, 177.

Списък на думите по буква