НАДЗОРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗО̀РНИК, мн. -ци, м. 1. Надзирател. Ако се донася нещо на затворника, то се предава на надзорника, който ще го прегледа и тогава му се дава. Ив. Докторов, ЗД, 123. Дойде тържественият час на вечерята. Всички ядяха своето безконечно меню така внимателно и прецизно, сякаш над главата им стоеше невидим надзорник. П. Вежинов, ДВ, 37. Господин Раковски преди две години беше там надзорник на българския пансион,.., вместо баща ни беше. Ст. Дичев, ВС I, 137.

2. Спец. Служебно лице в телефонни и телеграфни служби, което следи за състоянието и извършва поправки на съответните линии, апарати и съоръжения. Приносителят .. желае да получи длъжност надзорник при телеграфната станция в Шипка. Ив. Вазов, НПис., 68. — Трябва да ви поставим телефон. Още тия дни ще изпратя надзорника, да ви съедини с мините. Ем. Станев, ПЕГ, 76.

3. Ново. Лице, което осъществява надзор, член на надзорен орган, съвет.