НАДЗЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗЪ̀РТАМ, -аш, несв., непрех. Гледам, поглеждам, обикн. над, през или иззад нещо, за кратко време, скришом и с любопитство; надничам. Съседските жени, изплашени от онова, което имаше да стане пред очите им, надзъртаха през плетищата и оградите. Д. Ангелов, ЖС, 570. Мнозина от тях седяха в стаите си .. и от време на време надзъртаха на улицата иззад вдигнатите краища на пердетата. Ем. Манов, ДСР, 8. Любопитни глави почнаха да надзъртат иззад оградата. Елин Пелин, Съч. III, 60. Спираха се мнозина пред портите, надзъртаха и вътре да видят що става в Немтуровата къща. Д. Талев, ПК, 237. Все по-често надзърташе през рамото ми в тетрадката. Бл. Димитрова, ПКС, 155. ● Обр. Братът и сестрата излязоха от храма и приседнаха на една напечена от слънцето каменна столица в притвора. През подпорите на притвора надзърташе слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 281. Измежду върбето покрай реката надзъртат само върховете на високите му извити стрехи. Т. Влайков, Пр I, 143. Слизаха по тясна пътечка, която се спускаше нейде между високите храсталаци. Зад тях надзъртаха някакви стари кошари. Л. Стоянов, Б, 180. надзърта се безл. Чрез нейните [на жената] преживявания се надзърта в интимния живот на Йохан. Христом. VIII кл, 45.