НАДИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЍГАМ, -аш, несв.; надѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надѝгнат, св., прех. 1. Вдигам малко, на неголяма височина, обикн. нещо тежко; повдигам. Надигам куфара да го кача на трамвая, а кондукторът не дава. Чудомир, Избр. пр, 188. Разплакана жена надига своя мъничък син да яхне един войнишки кон. А. Каралийчев, ПГ, 178. Раницата изглеждаше доста тежка, та новодошлият постоянно я надигаше с дясната си ръка. М. Марчевски, ТС, 56. Петканов надигна тежкия капак, отмести го и бързо се спусна в тъмното мазе. К. Калчев, ЖП, 408. // Вдигам някакъв съд (чаша, бутилка и под.) към устата си, за да пия. Докато другите пееха, Калудов слушаше и надигаше чашката с червеното вино. К. Колев, М, 129. Единият от вестоносците откача бъклицата и още там .. я надига с одобрителните викове на хората. И. Петров, ЛСГ, 23. Токмакчията се поозърна още веднъж и надигна шишето. Й. Йовков, ПК, 152. Тя надигна чашата и я пресуши до дъното. К. Калчев, ДНГ, 80.
2. Като вдигам нещо, насочвам го обикн. напред и нагоре по начин; повдигам, подходящ за използване в работа, в действие. Демир .. надигаше кларнето и почваше да го надува. А. Каралийчев, СР, 26. Тук работят селяни: .. — стотици тъмни човешки образи надигат кирките. З. Сребров, Избр. разк., 227. Надигна Ваню пушката и -ча-ат! — / с едно помръдване на пръста / света Мария мигом развенча и прашното кандило пръсна. Хр. Радевски, П, 37.
3. От наведено, отпуснато положение вдигам, изправям нагоре (глава, ръце и др.); повдигам. Противоп. отпускам. Пътната врата изскърцва. Бенко надига глава и вижда как през двора крачи мъж. Ал. Бабек, МЕ, 16. Двете големи и рошави кучета .. приятно дремят.. И при най-слаб шум те изправят уши, надигат глава и заръмжават. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2. Старият свещеник надигна замислените си и тъгуващи очи. Й. Йовков, Ж 1945, 258. Предизвикателно надига рамо: / — Да бъдеш конспиратор, разбери, / не е за всекиго! Бл. Димитрова, Л, 58.
4. Вземам, вдигам и нося, понасям, обикн. нещо тежко, голямо. Баба Съба, врачката, беше надигнала един сомун хляб колкото шиник и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. М. Георгиев, Избр. разк., 89. По едно време по улиците се зададоха близки на задържаните,.., надигали постилки и завивки, сахани,.., котлета с ядене и всички бързат към затвора. Д. Талев, И, 94-95.
5. Правя, ставам причина нещо да се зароди, да възникне или да расте, да се увеличава в посока нагоре. Вятърът заревал и надигнал огромни вълни, черни като смола. П. Бобев, ГЕ, 34. Той започна да припенва чорбата, която надигна жълта пяна. Ем. Станев, ИК I и II, 173. Доеше козите, козелът стоеше до него и наблюдаваше как млякото се бие в бакъра и надига бяла шапка от пяна. Й. Радичков, СР, 39.
6. В съчет. със същ. като вик, врява и под. Извършвам, осъществявам действието, означено със съществителното. Тя [невестата] стоеше затворена в една от стаите .. с тежък венец на главата и плачеше толкова много, че шумната дружина девойчета .. непрестанно надигаха викове,.., за да я ус‑
покояват. Д. Талев, ЖС, 319. Из една от улиците .. кучетата надигаха силна врява. Н. Попфилипов, БД, 6. // В съчет. със същ. глас. Повишавам гласа си, започвам да говоря по-високо, по-силно. — Що ми се пречкаш, кмете! — започна той, но тоз час надигна гласа си и завика. — Ей! Аз турям тоз калпак на главата си, не ти! Какво се заядаш с мене? Й. Йовков, ЧКГ, 163-164. Мърмори що мърмори тихичко, па надигне по-високо глас, за да го чуе Раздолецът. Кр. Григоров, Н, 124. — То по стените работниците пишат. Това не са ония... — Ти с тях много да си нямаш работа! — надигна назидателно глас чичото. М. Грубешлиева, ПИУ, 27.
7. Обикн. несв., непрех. Разг. Започвам да говоря по-силно, по-високо, повишавам глас. Избухнах: — Слушай. Теб не са те поставили да се подиграваш с посетителите. Гюро трясна по масата: — Не надигай, не надигай. Я се дръж културно! В. Цонев, НВЛ, 32. Всички млъкваха, а той вземаше да надига високо, като че държеше реч: — Погледнете надолу — .. — имам над сто сливови дръвчета. Кр. Григоров, Н, 212. надигам се, надигна се страд.
НАДЍГА МЕ несв., непрех. Със следв. изр. със съюз да. Диал. Обхваща ме желание, приисква ми се да направя това, за което става дума в следващото изречение; надува ме, напира ме, напушва ме, напъва ме. Силна възбуда закипя в душата му. Надигна го по едно време да грабне листа, да изругае Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 251. Момичето изважда с кутела вода, налива съдовете и тръгва си... Извръщам се.. Надига ме да го стигна и да го попитам. Т. Влайков, Пр I, 325.
НАДЍГАМ СЕ несв.; надѝгна се св., непрех. 1. Движа се, придвижвам се, премествам се в посока нагоре; вдигам се, издигам се. Привечер се надигаха бели облаци, нареждаха се като приказни планини и тръгваха към Странджа. К. Петканов, БД, 218. Ведрото небе още светлееше,.., ала от пълните с вода трапища, от сенчестите долища се надигаше синкава, хладна вечерна мъгла. Д. Талев, ЖС, 8. Изтокът бледнееше и над развълнуваното море се надигаше лека пара като над прясна угар. Д. Добревски, БКН, 34-35. Татък, на края на небото, се надигна закъснялата месечина. П. Тодоров, И I, 94.
2. За човек или животно — от свито, легнало или седнало положение ставам, изправям се изцяло, напълно или отчасти, до известна степен; повдигам се, привдигам се, издигам се. Файтонджията шибаше конете,.. Пътникът недоволен ръмжеше на седалката и отвреме-навреме се надигаше да види бягат ли конете. Д. Добревски, БКН, 41. Слав се надигна бавно и седна в леглото, вдълбано в сухото и шумящо сено. Д. Фучеджиев, Р, 90. После сяда и ни казва, че имаме думата.. Бай Драго се надига. Чувам го да казва,..: — Се някой трябва да поведе хорото. К. Калчев, ДНГ, 49-50. Като се наситех на сладкото нощно бдение пред Сладункини, аз се надигах из оснежения сякаш от лунна светлина бурен и тръгвах към реката. Ил. Волен, МДС, 14. // Премествам тялото си нагоре, увеличавам височината си, като се изпъвам и заставам на пръсти или се подпирам, захващам се с ръце; повдигам се. Бързо вземам самобръсначката си.. Сапунисвам се и се надигам на пръсти, защото огледлото е високо. К. Калчев, ДНГ, 15. Някой път се надига на пръсти, за да стане сякаш по-висок. Т. Влайков, Пр I, 279. Искаше да го целуне, но трябваше да се надигне на пръсти, защото едва достигаше до раменете му. Ст. Поптонев, НСС, 226.
3. Раста, увеличавам се в посока нагоре, увеличавам големината, обема си и горната ми част, повърхността ми се вдига, придвижва се нагоре; издигам се. Кафето ври в тенекиеното джезве. Ври, надига се. Д. Талев, И, 434. Иде буря: потъмнелите води страхотно се надигат. Мл. Исаев, ТП, 12. Когато рукнат дъждовете, тя [жълтата река] се надига и нейните поройни води помитат стената покрай бреговете и давят хората, нивите и градините ни. А. Каралийчев, ТР, 146. Млякото се надига. △ Хлябът се надигна. // За мехур, подутина и под. — появявам се и раста, увеличавам се. Погледна ръката си. Тя го болеше и там, където беше капал восъкът от свещта, се бяха надигнали червени мехурчета. Д. Кисьов, Щ, 443.
4. За планина, връх, дърво, сграда и др. — имам голяма височина, изправям се нависоко; издигам се, извисявам се. Много високо в самите облаци проблясваха сребърните крила на орлите. Рилските върхове се надигаха, окъпани в светлина. А. Каралийчев, ПД, 83. Зад голия рът край село .. се надигаха планинските хребети, затрупани със сняг, като безкрайни копи памук. П. Бобев, ГЕ, 18.
5. Прен. За звук, шум, глас, мелодия — засилвам се, започвам да се чувам по-силно, по-добре, по-ясно. Неочаквано откъм края на селото се зачу шум. Надигна се, порасна и като буря нахлу в селото. Й. Йовков, СЛ, 91. Шумът от хорото все повече се надигаше — ставаше широк, ясен. Ил. Волев, МДС, 125. Първите звукове на песента се извишават и надигат — да могат, сякаш, да се чуят много надалеч. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 7. — Урааа — надигна се вик откъм въстаническите окопи. Д. Талев, И, 550. Когато слязоха долу, от улицата, по която се излизаше на шосето за Драма, се надигна врява и оживление. Чуха се викове. Д. Димов, Т, 643.
6. За буря, вихрушка и под. — зараждам се, появявам се, започвам и постепенно нараствам; разразявам се, извивам се.
7. Прен. Обикн. несв. За чувство, настроение — зараждам се, възниквам и постепенно се усилвам, нараствам. Нещо топло и сладко се надигаше в душата му.., той си запя. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Усети, че ръцете му стискат до болка желязната рамка на прозореца и в гърдите му се надига страшна мъка. Ем. Станев, ИК III и IV, 319. Мисълта ми се освобождава .. и аз усещам как в мене се надига радостта. К. Петканов, ДЧ, 469. И у хората, що носеха още в себе си състрадание и човеколюбие, се надигаше тревога за съдбата на момичето. П. Константинов, ПИГ, 35. Надига се протест.
8. Прен. За множество от хора, народ — ставам активен, започвам да действувам за някаква кауза, срещу някого, нещо или в подкрепа на някого, нещо; вдигам се. Едновременно с усилията си да изгради своя просвета и култура .. поробеният народ се надига на решителна борба за свобода. Ив. Унджиев, ВЛ, 9. — Да не би у тебе да няма ясна мисъл и силни чувства? Или тъкмо сега се привършиха, когато цял народ се е надигнал да строи бъдещето си? О. Василев, Л, 33. — Сега срещу нас ще се надигнат всички тъмни сили.. — фабриканти, търговци, всевъзможни черноборсаджии. Др. Асенов, ТКНП, 19. И ето го започва той — / денят на вечна слава, / когато цял народ — герой / надига се, въстава. Т. Харманджиев, П, 28.
9. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Решавам или започвам да правя, да върша това, за което се съобщава в следващото изречение; тръгвам. Какво щеше да стане с къщата, с имота, какво щеше да стане с майка му, ако го задържат за по-дълго? Ами ако Тошка се надигнеше да се жени, старата при кого щеше да остане? Г. Караславов, Тат., 171. Надигнали сме се да им ходим на гости.
10. Разг. Държа се високомерно, възгордявам се; перча се, надувам се. Тя е изостанала мома. Не можа досега да се ожени, че е устата и много се надига покрай сестра си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180-181. Тя го улови в мрежата си, народи му деца, тури му букаи на шията и на ръцете... и сега още се надига, не приема да се моли. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Упоен от успехите си, пишех ѝ [на майката] за най-малките подробности, които можеха да ѝ дадат повод да се надига и хвали с мене. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 570.
◊ Надигам / надигна глава. Разг. Започвам да се проявявам, ставам активен, проявявам неподчинение, непокорство. В тези тежки и неспокойни дни, когато контрареволюцията надигаше глава, младите школници бяха на своя пост. А. Станоев, П, 61. Българите нямаха оръжие. Пък и да имаха — кой смееше сега да надигне глава! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 40. Надигам / надигна глава (нос, муцуна). Разг. Държа се надменно или ставам надменен, надут; гордея се, надувам се, възгордявам се. Гледам, че откакто стъпи пак в оная къща, то е надигнало глава и съска ли, съска. В. Геновска, СГ, 232. По-рано .. в канчето ми туряше по две и по три мръвки.. Но откакто поручикът го похвали еднъж, надигнал си е муцуната, като пуяк! Д. Калфов, ПЮН, 143. Надигам / надигна глас. Книж. Започвам да говоря, да се изказвам решително в подкрепа или против някого или нещо. Поробените политически и икономически осъзнават вече своята сила и надигат глас и воля за своето право. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 217.