НАДЍГАНЕ

НАДЍГАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от надигам и от надигам се. Понякога Иван мечтаеше за революция,.., за надигане на целия народ. Г. Караславов, Т, 102. Предусещайки надигането на народния гняв, завоевателите започнали сурова разправа с патриотите. Ал. Гетман, ВС, 47. Техните [на обеднелите] бунтове били съпроводени от постоянните надигания на робите. Ист. V кл, 1980, 255.

2. Рядко. Издигнатина, възвишение. На изток има .. едно малко надигане, което завършва със стръмна стена, която определя фасадата на Резньовете. П. Делирадев, В, 69.

Списък на думите по буква