НАДЍГРУ̀ВАМ

НАДЍГРУ̀ВАМ, -аш, несв. (диал.); надигра̀я, -а̀еш, мин. св. надигра̀х, св., прех. Надигравам. Като пущи Денко юнак, / като пущи добра коня, / добра коня вирогона, / вири ветри надигрува, / ясно сълнце надваркува. Нар. пес., СбНУ III, 13-14. надигрувам се, надиграя се страд.

НАДЍГРУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надигравам се. Та не била силна дзвезда, / току било лудо-младо. / Со койна [коня] се надигрува, / со пушка се надфърлюва. Нар. пес., СбНУ VI, 12.

Списък на думите по буква