НАДИПЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЍПЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надипля като прил. 1. Който е с дипли или е направен на дипли. Едрият костурчанец с надиплените си потури от чер позеленял сатен .. стърчи като дъб над другите. Й. Йовков, ПГ, 277. Един ден Райчо се върна по-рано от реката и видя стрина Василица, че се бе облякла с дълга надиплена пола, с ново кадифено елече. Д. Габе, МГ, 24. Ангелика духна ламбата, застана отново на прозореца и вече не се помръдна, уловила с ръка надиплената завеса. Д. Талев, ГЧ, 416.
2. За дреха или плат — който е сгънат на
много катове или по определен начин за прибиране в шкаф и под. В ковчези бяха надиплени свилени китайски платове за първите кралеви боляри. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 71. До огнището бе тъмната стаичка. Там бяха дървените ракли от наставени без пирони дялани дъски, пълни с надиплени сукмани, миришещи на нафталин. Ив. Хаджийски, БДНН II, 14. [Велика] отключи раклата и започна бърже да разхвърля надиплените дрехи. К. Петканов, МЗК, 109. Във всяка къща имаше радост, във всяка ракла чакаха надиплени поръбени ръкави, везани нагръдници и поли, червени и морави пояси, престилки и копринени забрадки. К. Петканов, СВ, 65.
3. За земна или водна повърхност — който е с много гънки, дипли; нагънат, вълнообразен. На юг Балканът се изправяше като стена и надиплен, нежно син, поднасяше заруменелите си върхове към бистрото небе. Ем. Станев, ИК I и II, 159. Оттук се виждаше цялата околност — надиплените планински възвишения, чиито очертания чезнеха в сгъстилия се в далечината син вечерен здрач. Д. Талев, ГЧ, 453-454. В лицето го удари светлина,.., а пред очите му се откри широко светло пространство и някаква надиплена равнина, обградена с венец от планински гребени. Ст. Волев, МС, 135. По надиплената вода се отразяваха блясъците на далечни ракети и на прожекторни лъчи, бляскаха светкавиците на оръдейни дула. П. Славински, ПЩ, 373.
4. Прен. Поет. Който се разстила, разполага на пластове. Иде голям, надиплен облак, лети бързо и поглъща в себе си малките пухкави облачета. Ст. Дичев, ЗС I, 135.