НАДИПЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЍПЛЯМ, -аш, несв.; надѝпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо, обикн. дреха или плат, да стане на дипли, да образува дипли; начупвам, набирам. Надипли пердетата — по-хубаво стоят така.
2. Сгъвам плат, дреха и под. на много катове по определен начин, обикн. за прибиране; сдиплям, нагъвам. Смъкнах чергите от гвоздеите колкото се може по-скоро, надиплих ги в ъгъла, разтворих вратите и прозорците. П. Михайлов, МП, 48. — Златке, мамина душице, прибери дрехите в сандъка и хубаво ги надипли и нареди, че аз не мога! Много съм болна. К. Петканов, ДЧ, 42. Той навярно очакваше да получи стая с креват, пред който да постеле вълчата кожа, и скринче, в което да надипли седемте чифта бельо, купени с оскъдните средства на бедната му майка. Сл. Трънски, Н, 171-172. Мариините дружки прегледаха чеиза и даровете и всичко надиплиха в две нови ракли. К. Петканов, ДЧ, 280. "Байно Стоене, Стоене, байне, / .. / дай, та ми купи копчаг, / .. / дреите да си надипла." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 231.
3. Ставам причина, правя водна, земна или друга подвижна повърхност да придобие вълнообразен вид, да стане на гънки, дипли. Вятърът издига първите вълни, надипля ги и след малко цялото море кипва, разиграва се и се бунтува. Д. Добревски, БКН, 272. Ветрец ли тих надиплеше зелените жита и нивите, / .. / очите като птици полетяваха в простора / и тъй останаха завинаги в простора устремени... Е. Багряна, ЗМ, 98. Необходимо е върху геосинклиналата след наслагването на утайките в нея да действува страничен натиск. Той трябва да е толкова силен, че да е в състояние да надипли пластовете на цяла геосинклинала на сравнително тясно пространство. Геол. IХ кл, 74.
4. Рядко. За чувство, или възраст — ставам причина кожата на лицето, челото, врата на човек да се набръчка, да стане на дипли; сбръчквам, набръчквам. Блага старческа усмивка надипли обраслото с бяла четина лице. Усмихна се и синът и излезе. П. Велков, СДН, 311. Анадолеца вдигна черните си очи и една лукава усмивка надипли жълтата му кожа. Ц. Лачева, СА, 22. Той гледаше портрета и колкото повече се взираше в него, толкова по-дълбоки ставаха бръчките, които бяха надиплили лицето му. А. Гуляшки, Л, 7.
5. Диал. Натрупвам, събирам на едно място, накуп пари. Дано донесат пари за цървули, че като падне белият, не ще има с какво да излизаме до дръвника! .. — Аа, много пари, много нещо! Досега са надиплили едно сандъче! В банката ги пазят. И. Волен, РК, 37. Хората по петстотин лева рушвет дават. Ти петстотин лева надиплил ли си ги?.. А, виде ли? Н. Русев, П, 124. надиплям се, надипля се страд.
НАДЍПЛЯМ СЕ несв.; надѝпля се св., непрех. 1. За дреха, плат и под. — ставам на дипли; нагъвам се, набирам се. — Дай си ръката! — рече той. Бойка протегна ръката си. Широкият ръкав на ризата ѝ се надипли назад и ръката ѝ се оголи — бяла и нежна. А. Каралийчев, ЛС, 8. Духна вятър, разлюля бялата завеса на дъжда и тя се надипли като дреха. А. Дончев, СВС, 173. Проклинат Садукея, че рядко ходи в черкова, а сами броят чифутските си кярове при самий олтар — падат на колене да им се надипли гиздаво дрехата. Н. Бончев, Р (превод), 13.
2. За земна или водна повърхност — ставам на гънки, дипли; нагъвам се, набръчквам се. Зад яхтата морето се беше надиплило.
3. За лице, кожа, врат и под. — ставам на бръчки; сбръчквам се, набръчквам се. Шията му се надипляше на гънки, устата му беше раззината, очите му като че щяха да изскочат. Й. Йовков, ПК, 184.
4. Прен. Само мн. Наслагваме се, натрупваме се един върху друг, обикн. на пластове. Цялото му същество издаваше как мислите му се гонеха в безредие и бързаха да се надиплят дълбоко в сърцето му и душата му, гдето той ревниво криеше обичта си към животните. П. Петков, Сб??СЕП, 450. Подгониха се облаците, надиплиха се на голям тъмен облак и пак се разкъсаха на парченца, които се стопиха нейде си. В. Ченков, ПС, 60.
5. Диал. Само мн. Обикн. за хо̀ра — струпваме се накуп, на едно място много един до друг; натъпквам се, наблъсквам се. Отдавна се бе стъмнило, а министърът все говореше. Дългодрейчани се бяха надиплили като сардели в малкото салонче. Хр. Пелитев, ХО, 47. Привикнахме с планинските несгоди — / и в тая хижа, пълна с боров дим, / надиплихме се плътно, за да спим, / че утре има дълъг път да ходим. Ламар, СГ, 33.