НАДЍР

НАДЍР. Вж. надире.

НАДЍР

НАДЍР, мн. няма, м. Астрон. Точка, противоположна на зенита, разположена под краката на наблюдателя в невидимата част на въображаемата небесна сфера. Ако спуснем отвесна линия от точката, където се намира наблюдателят, продължението ѝ ще прободе небесната сфера в две точки Z и Z', които се наричат зенит и надир. Астр. ХI кл, 1964, 12. Точката, гдето ся намира на небото в центъра на тоя кръг (хоризонта) и над главата на зрителя, нарича ся зенит; а срящоположната ѝ диаметрално — надир. Ив. Богоров, ВГД (превод), 368.

— От араб. през нем. Nadir, фр. nadir или рус. надир.

Списък на думите по буква