НАДКОСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДКО̀СТНИЦА ж. Анат. Тънка ципа от влакнеста съединителна тъкан, която покрива повърхността на костите. Ставният хрущял няма собствена кръвоносна мрежа, а се храни от синовиалната течност и по краищата от кръвоносните съдове на синовиалната обвивка на надкостницата. Н. Манчева, ЛФ, 214. Авитаминозата или хиповитаминозата води до кръвоизливи във венците, надкостницата и на други места по тялото. Б. Койчев, Б, 36.