НАДЛЪЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЛЪ̀Ж нареч. 1. По посока на дължината на нещо; надълго. Противоп. нашир. Електрически мотори завъртяха жестоките триони, които разрязваха надлъж белите букови трупи, напомнящи гладки тела на едри риби. Ем. Станев, ПЕГ, 86. // По протежение на нещо. След половина час ход влязох в Белово. Голямо село,.., загнездено надлъж по десния бряг на Яденица. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 6.

2. Един след друг в дълга редица, по дължина; надълго. Между двете крила [на хотела] имаше дълъг пруст на едно-две стъпала над земята и зад него бяха наредени надлъж една до друга стаите за пътниците. Й. Йовков, ЧКГ, 11. От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чаршията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101. На Димитров‑

ден имахме голяма черква; след черковния отпуск селяните по обикновеному насядаха вън надлъж под черковната стряха, за да се посприкажат. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 553.

3. На дължина. Кораловият риф около бреговете на Австралия простира са хиляда мили надлъж. Д. Витанов, ФГ (превод), 9.

◊ Надлъж и <на>шир; нашир и надлъж. Разг. По всички посоки; навсякъде. Беше пролет и в този час на смрачаването плочниците гъмжаха от хора. Оживление и смях се разливаха надлъж и шир. Ст. Дичев, ЗС II, 413. Християнството разнесоха надлъж и нашир по половината на земното кълбо людие от най-сиромашеска ръка. Й. Груев, СП (превод), 231.