НАДЛЪ̀ЖЕН

НАДЛЪ̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се намира, разположен е или преминава по дължината на нещо. Противоп. напречен. Цветът му [на риса] е червеникавосив и ръждивосив, изпъстрен с черни петна и ивици, наредени в надлъжни редове. П. Петков, СП, 37-38. Крилото на самолета било дървено, правоъгълно и леко изкорубено с носеща площ 370 кв. м. То имало скелет, който се състоял от надлъжни и напречни дървени летви. Р. Радулов, ИГ, 33. Дъбилното вещество в дървесината на стъблото и клоните е неравномерно разпределено, и то както в надлъжна, така и в напречна посока. Пр, 1952, кн. 6, 16. Докато той говореше, Ботев се надигна от мястото си, отпусна се пак; по озареното от огъня чело бе набъбнала надлъжна синя жила. Ст. Дичев, ЗС II, 181. // Който става, осъществява се по дължината на нещо, на дължина. Противоп. напречен. Дразнител на слуховия орган са звуковите вълни, т.е. надлъжните трептения на въздушните частици, трептения, които се разпространяват на всички страни от източника на звука. Псих. Х кл, 33. Земетръсните вълни, които се пораждат в земетръсното огнище (хипоцентъра), биват два вида: надлъжни и напречни.. Надлъжните вълни имат много голяма скорост. Геол. IХ кл, 85. За химичен начин на въздействие бе използуван от мен един нов способ на третиране: надлъжно разрязване на клубените и опрашването им с химически стимулант откъм разрязаната страна. Пр, 1952, кн. 6, 72.

Списък на думите по буква