НАДЛЪЖКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЛЪ̀ЖКО нареч. Разг. Умал. от надълго (в 1 и 2 знач.); надългичко. Чириш и сара-сабур са забъркват с оцет, че са оваля с ръка надлъжко, като фитил. СбНУ ХV, 72. Надвечер гостите си заминаха. — Пак да дойдете, Пейке! — поръчваше старият. — Тъй по-надлъжко да си поприказваме. Г. Караславов, СИ, 308. За да ме разбереш добре, / надлъжко аз ще ти разправя. К. Христов, ППож., 79. Когато са запознах и разговорих по-надлъжко с тях, можих да узная, че са изпратени из някои общества из Виена да изучат специално инсектите и минералите по източните места. Ч, 1875, кн. 6, 242.