НАДМЀРВАМ

НАДМЀРВАМ1, -аш, несв.; надмѐря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Като меря, определям, давам нещо в повече от даден размер; надмерям1. надмервам се, надмеря се страд.

НАДМЀРВАМ

НАДМЀРВАМ2, -аш, несв.; надмѐря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разг. При стрелба с огнестрелно или друго оръжие — меря2, уцелвам по-точно от някой друг, надминавам някого при мерене2; надмерям2. Ако те надмеря, ще ми дадеш да покарам малко колелото ти. надмервам се, надмеря се страд.

НАДМЀРВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Състезавам се, надпреварвам се с някого по точна стрелба; надмерям се. Това [джилитът] е всеизвестната и много обичана от децата стрелба с лък.. С така направените лъкове децата се надхвърлят на дължина, на височина или се надмерват в определена цел. СбНУ ХLIХ, 750.

Списък на думите по буква