НАДМО̀ГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надмо̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмо̀гнат, св., прех. Надмогвам. надмогнувам се, надмогна се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.