НАДМЯТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДМЯ̀ТАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надмятам¹ и от надмятам се; надхвърляне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДМЯ̀ТАНЕ², мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надмятам² и от надмятам се; намятане.