НАДНЍЧАМ

НАДНЍЧАМ, -аш, несв., непрех. 1. Гледам, наблюдавам нещо или някъде, обикн. през някакъв отвор, пролука и под.; надзъртам. Хората все прииждаха и нямаше място за сядане, та някои се изправиха покрай стената, а други останаха отвън и надничаха през вратата. И. Петров, НЛ, 248. През деня, когато бях свободен, много кръстосвах из прашните и кални улички на

градчето, зяпах по витрините, надничах в отворените заведения, посрещах и изпращах влаковете на гарата. Г. Караславов, БП, 341-342. В тъмната хралупа на този дъб децата надничаха боязливо, но не смееха да влязат вътре. А. Каралийчев, С, 264. Иван си през плет наднича, / на Пена сърце измича / като на пъстра зеница. Нар. пес., СбВСт, 182.

2. Показвам се не в целия си ръст, не изцяло през някакъв отвор, пролука или иззад някакъв предмет; надзъртам. В тона му [на бащата] имаше присмех, той стоеше като закован до дръвника с брадвата в ръка и Коста плахо надничаше зад широкия му гръб. Д. Фучеджиев, Р, 80. Евлоги забеляза, че зад гърбовете им [на мъжете] надничаше червената околожка на униформен полицай. А. Гуляшки, Л, 447. Наближаваше да се раздени. Изпод самата стряха на чардака надничаше Зорницата. Д. Талев, ПК, 408. Белите къщички надничат изпомежду сливаците. П. Хитов, МПСП, 150.

3. Прен. Прониквам, навлизам за кратко време в същността на нещо (мисли, душевно състояние, действителност и под.) с цел да го разбера, да видя как изглежда. Агрономът погледна в очите му, които бяха чисти и ясни, и скръбни, и радостни едновременно. Те като че надничаха в самите дълбочини на душата му. А. Гуляшки, СВ, 297. Едва ли е нужно да надничаме в тайните на младите творци, за да доказваме трудностите на едно всекидневие, изпълнено с тревоги и грижи. Д. Димитров, МИ, 123.

4. Остар. Имам претенции към някого или нещо, бъркам се в работите някому. Царю честитий! Жално е на обезоръжения българин, като гледа как елементи враждебни на славянството надничат над неговото отечество. НБ, 1876, бр. 45, 176. наднича се безл. от надничам в 1, 3 и 4 знач.

НАДНЍЧАМ

НАДНЍЧАМ СЕ, -аш се, несв.; наднича̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. Навеждам се, като гледам вътре в нещо. "Доче ле, Доче, момиче,.., / наляй бяли бакъри, / че са над бакър надничи. / Ковято мома в бакъра, / за нехти ща ма подариш." Нар. пес., СбНУ, XLVII, 105.

Списък на думите по буква