НАДОБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДОБЍВАМ¹, -аш, несв.; надобѝя, ‑ѝеш, мин. св. надобѝх, прич. мин. страд. надобѝт, св., прех. Диал. Добивам¹ много неща или голямо количество от нещо. надобивам се, надобия се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДОБЍВАМ², -аш, несв.; надобѝя, ‑ѝеш, мин. св. надобѝх, прич. мин. страд. надобѝт, св., прех. Остар. и диал. Добивам² много; нараждам. Ако отец Вартоломей да би останал в България, ако да би са оженил на време, ако да би надобивал деца.. Знан., 362. надобивам се, надобия се страд.