НАДОБЛАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀БЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се намира или става, извършва се над облаците. Необходимо е да си назначиш някоя точка в планината за пренощуване, за да можеш сутринта с нови свежи сили да продължиш надоблачното си пътешествие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 65-66. Отнейде, от надоблачните си пътища, долетя вятърът. П. Бобев, ГЕ, 28. ● Обр. И нейния [на земята] грохот суетен, и нейния трепетен стон / долита кат музика странна до моя надоблачен трон. Хр. Ясенов, Събр. пр., 82.